Община Бяла ще отдели 20 000 лева  за създаването на документален филм за баронеса Юлия Петровна Вревская. Това става ясно от решенията на Общинския съвет, взети на сесията на 29 юни. Средствата ще бъдат заделени от резерва за непредвидени/неотложни разходи от бюджета на Община Бяла за 2020 г.

Предложението за заснимането на филма е на кмета Димитър Славов и е във връзка с предстоящето честване на 180-ата годишнина от рождението на „Ангела на милосърдието“.  „Филмът ще остане като признание от нас към подвига, милосърдието и саможертвата й и послание за идните поколения“, се казва в мотивите на кмета.

Припомняме, че в Бяла остават костите на тази изключителна руска жена. Родена да бъде муза на художници, музиканти, "царица" на балове и приеми, избрала пътя на човешкия дълг.

Юлия Вревская, по баща Верпаховска, е дъщеря потомствен дворянин и генерал. Родена е през 1841 г. След близо 7 месеца ще отбележим 180-ата годишна от рождението й.

Твърде млада се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревский. Няколко седмици след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревский умира от раните си. Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си. За кратко време фокусира вниманието на висшето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа. Силно впечатлена от романа на Тургенев "В навечерието", започва да следи освободителните борби на българите.

Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра. Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш, Румъния. На 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48-ма военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсените им дрехи. Наричали са я "Ангелът на милосърдието". Крехка и нежна, Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878 г. Погребана е в стария черковен двор, но през 1907 г. костите й са преместени в двора на музея, където се намират и до днес.