Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Предполага се, че е оформен въз основа на древна обредност, свързана с езическите земеделски култове към природата, характерни за Балканския полуостров – тези на тракийските (и въобще – палеобалканските) и елинските обичаи.

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Най-известният обичай, свързан с нея, е закичването на хора и млади животни с мартеница (в изначалния вариант – усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта.

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Гърция, Румъния, Молдова, Албания, Северна Македония.

Легенда, възникнала през 30-те години на 20 век, свързва появата на мартеницата с прабългарите. Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана, дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Според обичаи в някои краища на този ден най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите ѝ. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница, най-често на ръката; също така мартеници се поставят и на мъжете и възрастните хора. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“. Понякога на малките деца връзват мартеничка, докато спят, и им казват, че била Баба Марта.

Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на св. 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Тогава се сваля и се връзва на цъфнало плодно дърво, за да даде много плодове. В случай, че овошките са вече прецъфтели, обичаят повелява мартеницата да се скрие под скала или голям камък, за да отиде магическата ѝ сила в земята и в природата.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и изричане на наричания.

Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин – официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.

Източници: Уикипедия, БТА