Дългогодишният журналист в ТВЦ – Русе Александър Недков, роден в Лом, разказва за свои известни съграждани, които оставят бележита следа в живота на малката Виена.

Вписването на ломчани в духовния живот на Русе от древни времена та до днес не е изненада, нито панацея някаква. Съвсем естествено било преселението от малкия към по-големия град по великата река, свързваща ни с Европа.

Първото нещо, което попадналият за пръв път в Русе ломчанин забелязва, е познатата атмосфера на старите къщи в стил сецесион. Това е белегът на Европа, оставен в градовете и селищата по протежението на голямата река Дунав. Никак не е случайно, че в такава атмосфера творческите натури са повече и по-отчетливо забелязвани и оценявани, независимо къде са – в родния Лом или в Русе.

РУСЕ И ЛОМ – 19 ВЕК

В  края на  столетието Русчук и Лом са важни градове за новоосвободената България. Официално споменаван от 1503  година, Русчук  е  известен като вилаетски център с модерна печатница (1864г.), с първия вестник -„Дунав”, издаван на турски и превеждан на български език, първата пивоварна през 1837 година.                                                                                                                         Градът става още по-оживен  след  построяването на първата и единствена за момента ж.п.линия Русе - Варна през 1886 година. Известен е и с читалището „Зора” начело  с будния родолюбец Драган Цанков.                                                                                                                     

Пазарното средище на Северозапада Лом също не дреме в покой. През 1704 година пътешественици от горния Дунав отбелязват Лом паланка -  „един от най-забележителните градове на главните пътища”. След 1830 година  Лом е главно експедиционно пристанище за Виена. Акостиралият тук през 1838 година австрийски параход  „Арпад” насърчава построяването на „скелето”/пристан за кораби/. Още през 1848 година Кръстьо Пишурка поставя надпис „Читалище” над  вратата на една от стаите в ломското училище, където  доставя  вестници, изписвани  от  Цариград.  Името на неуморимия Пишурка се свързва и с първото театрално представление в читалище „Постоянство”  през 1856 година -  „Многострадалната Геновева“.

През десетилетията двата града не губят идентичност. 

РУСЕ. На 27 декември 1870 година в Русе е изиграно първото представление на драматичния театър. През 1890 година са открити първата търговско-индустриална камара, но и държавната гимназия -  „реален” и „класически” профил. В Русе е открита първата българска „Дунавска  флотилия и Морска част” с  подарени от Русия два миноносеца, параходи, катери. 

ЛОМ. През 1867 г. под ръководството на Кръстьо Пишурка ломските театрали играят комедията „Нова мода” на русенския просветител Тодор хаджи Станчев. Цели пет години -1890-1895-та, Лом забележимо и възприемчиво живее и с магията на театъра. Ангажират виенския декоратор Адолф Квап за театрална завеса за сцената на построената нова сграда на читалището, която той през 1910 г. оставя като великолепен дар, съхраняван в Историческия музей и до днес. За това време по-късно местният изследовател Васил Божинов възкликва: „Картина на духовен аристократизъм, каквато  се забелязва само  в Русе…”.

Димитър Маринов  1846-1940 

Той е един от първите ломчани, втъкал дарба и  интелект и на русенска почва. Осиновен в Лом през 1846 година от недалечното голямо село Вълчедръм, той от рано привлякъл вниманието и привързаността  на възрожденския просветител Кръстьо  Пишурка, който го изпраща да учи  в Белград. Но където и да е, продължава да отстоява патриотичната си  принадлежност към България. Заради  революционните си идеали три години лежи в Ломския затвор. След Освобождението е депутат в Учредителното народно  събрание.  Следват  съдийски назначения в Силистра и Русе, учителстване в Ломската гимназия…  И отново настъпва  време да се посвети на Русе - в периода 1888-1893  година остава трайна следа като директор на Русенската мъжка гимназия „Княз  Борис”. Димитър Маринов е известен и като „бащата на българската етнография“. Той се посвещава на  прохождащата етнографска наука, като  съставя първия албум  с 46 снимки за Пловдивското изложение през 1894 година.  Той е  първият  директор на Етнографския музей през 1894 г. и автор на  многотомния сборник „Жива старина”, ползван от историците и в наши дни.

През 1914 г. животът за  трети път го връща в Русе, където е  главен редактор на вестник „Борба”.  В края на дните си облича монашеското расо. През 1940 година предава  Богу дух на мястото, където е приел този обет - Рилския манастир.

Луи  Айер   1865-1916

Един истински швейцарец  също е свързан с двата дунавски града.

Луи Айер е един от 10-те швейцарски учители по физическо възпитание, преподавали в български училища в края на 19 век. От 1894 година - девет години учителства в Лом, шест в Силистра, а последните си седем в Русе и по фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Изтъкнат спортист, Луи пристига в България с боксовите си ръкавици и сабите си. Навсякъде обучава млади хора във френската разновидност на бокса „Сават”/играе се и с крака/. Дейността му в Лом е многопосочна - издава „Ръководство по гимнастика”, пътува до Прага,Букурещ и Одеса, водейки за участие в  големи прояви юнашки групи.

В  Русе продължава да  внася новости  в обучението по гимнастика, футбол и бокс. По достоверни описания кучето му,  Милорд, често носело в  пазарска мрежичка футболна топка. Благодарение на швейцареца русенки са първите спортуващи жени в страната. Разработва система от упражнения за жени, ръководител е на Техническата комисия към  Общогимнастическия съюз,  издава  брошурата „Бокс” с правила и елементи от този спорт. Пак в Русе, в навечерието на Балканската война през 1912 г.  сформира „Юнашки легион” от доброволци. С желанието да покаже на света истината за охулваната ни страна написва на френски език  и издава на свои разноски книгата „Pro Bulgaria”.  През 1916 земята на днешна Република Северна Македония приютява завинаги подпоручика, командир на рота от българската армия Луи Айер. Напускайки Русе, Полин, вдовицата му, взема шепа пръст със себе си. Преди години екип на БНТ от Русе занесе във Веве, Швейцария – градът, където Луй Айер е отраснал, и пръст от  мястото край Дойранското езеро, където героят е загинал. Наследниците му я разпръскват в  градския парк край Женевското езеро. В България Луи Айер не е забравен. През 1991 година в Русе, а след това и в Лом, са създадени българо-швейцарско  дружества.  В двата града на него са кръстени улици,  в Лом е  поставен  и негов  барелеф, а в Силистра името му носи градският стадион.

Александър Бечев  1909-1988

От стар ломски род произхожда и актьорът Александър Бечев. Баща му Милко Бечев е изтъкнат обществен деец в Лом, кмет на града в определен период. От 1957 до 1964 година Александър Бечев е директор на русенския театър  „Сава Огнянов”. Остава следа със силните си актьорски изяви, блестящо пресъздадени образи и с административния си опит на  директор през толкова отричаните днес „онези години”. Леон Даниел пише:”… Бях начинаещ русенски журналист, когато Александър Бечев стана знаменитост с ролята на Наполеон в „Мадам Сен Жен” от Викториен Сарду… А как рецитираше „Лудия” от Шандор Петьофи…”.

Запомнил съм, когато идваше в ОСИК /Окръжен съвет за изкуство и култура/ се усамотявахме като   земляци и си говорехме за Лом. Русе си го беше припознал като свой, но Лом си е Лом…  Точно той, Бечев, ме разубеди в желанието ми да събера ломското землячество в Русе. Патил бил от опит: ресторант „Стара круша“ не побрал желаещите да присъстват на земляческата среща на ломчани и половината разсърдени останали отвън. Толкова многобройно беше ломското присъствие в Русе по това време! След  половинвековна запомняща се сценична дейност заслужилият артист Александър Бечев намира  вечния си покой в Русе. Тук живеят и творят и наследниците му – дъщеря му Александра Богданова (вече покойница) - журналистка в градския радиовъзел, и внукът му Силви Стефанов – също уважаван русенски  журналист.

Продължението следва