За поуките от изминалата и очакванията през новата 2022 година разговаряме с председателя на Русенската стопанска камара проф. полк. д.н. инж.Красимир Ениманев

Проф.д.н. инж.Красимир Ениманев е завършил  Университета  по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в  София  и Икономическия университет във Варна.

Възпитаник е  на Математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе.

Полковник от резерва,  Ръководител катедра   в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Преподава в Техническия университет -София и  ВСУ „Черноризец Храбър“- Варна,  

Автор е на   над  200 научни публикации - статии, доклади, учебници и др.

Професор  по „Общо инженерство”, професор  по „ Администрация и управление”;  доктор на науките; академик в  АИР (Академия за иновации и развитие)-София

Председател на Регионалния обществен съвет „Приятели на Русия“.    

Председател на Русенската стопанска камара.

   . Проф. Ениманев, какъв анализ бихте направили на изминалата година и какво, според Вас, ще ни донесе новата 2022 година?

• В малко по-позитивен тон ми се иска да кажа: очаквам от новата 2022 година да  ни донесе повече вяра в нас, вероятен финал на пандемичната изолация и ускорена  икономическа активност на бизнеса. Успехът зависи единствено от нас и избраните от нас управляващи.

Много е важна енергийната осигуреност на нашия регион, както и развитието на транспортната инфраструктура, което виждаме, че се разбира добре от новото правителство даже вече се  започна работа в тази посока.

Общинските ръководства в региона имат рядката възможност за  ускорено изграждане на индустриални паркове и създаване на нови работни места.

• На 1 януари 2022 г. се навършиха 15 години от присъединяването ни към Европейския съюз. Каква е равносметката, според вас?
• След 15 години в ЕС, хората в България и Румъния  живеят по-добре, имат  по-голямата свобода за пътуване, учение и работа в страните от ЕС; по-добро снабдяване на местните магазини с местни и вносни стоки; построени бяха важни обекти с еврофинансиране. Това са видимите ефекти от присъединяването, но не са най-важните, защото не дават пълната картина за резултатите от нашето членство в ЕС.  

Непрекъснато се тръби, че още по-големи придобивки ще получат страните от Западните Балкани, които напират за присъединяване към ЕС. Особено големи са обещанията за предстоящо благоденствие за народите на Северна Македония и Албания, ако България снеме своето „вето“ пред техните кандидатури и специално пред кандидатурата на Северна Македония. Същите обещания слушахме и ние преди присъединяването ни през 2007 г.

България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Нарасна социално-икономическата дистанция между нас и страните от Централна и Източна Европа, с част от които преди 32 години бяхме на сходно стартово равнище. Ако по средните показатели по БВП на човек от населението имаме леко придвижване напред, то се дължи на спадане на средното европейско равнище. А това се случи поради приемане на нови членки с по-ниско равнище на развитие, както и заради кризата през 2008-2009 г. и продължаващата след това икономическа стагнация в ЕС. Премълчава се, че като най-изостанала страна в ЕС, се нуждаем от ускорен догонващ растеж на БВП поне около 8-9% средногодишно в продължение на няколко десетилетия. А имаме няколко пъти по-нисък средногодишен растеж през изминалите 30 години.

Ако в равносметката включим и трудно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни туристически пътувания, учение, работа, по-добро битово снабдяване, ускорено изграждане на инфраструктурни обекти, финансови трансфери от работещи в чужбина роднини и др.) и загуби (тотално разрушен производствен потенциал на средно развита промишлено-аграрна икономика; загубени разработени външни пазари; пропилян огромен човешки капитал (около 1 млн. кадри с висше и средно специално и хуманитарно образование), сме на още по-голям минус. Изравняването тук между ползи и загуби от присъединяването към ЕС и сътрудничеството с други международни институции се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако изобщо някога се случи!

Обещаваха ни, че след присъединяването, под натиска на ЕС ще се повиши ефикасността на българската администрация, ще се ограничи  престъпността и корупцията, ще се изготвят по-ефикасни закони и по-строго ще се прилагат. С други думи, очаквахме у нас да се прилагат европейските норми за ред и законност. Очаквахме у нас да има по-лоялна конкуренция и други нормални пазарни порядки под влиянието на европейските институции. И това да спомогне за повишаване конкурентоспособността на нашата икономика и на българските фирми. Оказа се, обаче, че според класификацията на Световния икономически форум в Женева нашите фирми са между най-слабо конкурентоспособните не само в Европа, но и в света.

След 15 години в ЕС, страната ни продължава да е с най-нисък БВП на човек от населението между страните членки, с най-ниска производителност на труда и конкурентоспособност, най-голяма бедност и растяща социална поляризация. По всички негативни показатели сме в челото на европейските и световните класации. По всички позитивни показатели сме в опашката на тези класации.

• Европейският съюз ли е главният виновник за това?

• Не, разбира се. Нито е главният, нито единственият. Но той не ни помогна, както се обещаваше, да се придвижим по-бързо напред. Корените на тази изостаналост са далече назад в нашата история. Един от големите проблеми на България е, че не се оправдаха очакванията  ни за по-бързо, по-ефикасно и по-благотворно въздействие на ЕС за повишаване на ефикасността и цивилизоваността на нашето общество и на икономиката. По много от изброените показатели сме същите или почти същите, каквито бяхме преди присъединяването към ЕС или преди 50 години. В най-добрите случаи подобренията са нищожни, едва забележими. Това може да се дължи както на недостатъчното положително въздействие на уж модерните закони и правила на ЕС, или на трудната ни възприемчивост за новостите.

Оказа се, че по-бързо и по-лесно възприемаме дефектите на западните общества и на пазарното стопанство в областта на престъпността, корупцията, деструктивното лобиране, проституцията, търговията с оръжие, наркотици и жива плът. Някак си бързо и неусетно отстъпихме от нашите изконни  семейни, добросъседски и междуличностни ценности, от грижата за децата и възрастните, за хората с увреждания. Рязко се влоши битовата сигурност. Хора с различна сексуална ориентация редовно ни демонстрират натрапчиво своите сексуални отклонения и ни приканват да ги последваме. Отказа ни да го сторим обявяват за нарушение на човешките им права. Узаконяват се еднополовите бракове и осиновяването на деца от тях. Грижите за безпризорните животни у нас  често пъти са по-големи, отколкото за хората. Материалното богатство и парите станаха по-привлекателна ценност от добрия морал, почтеността, нравствеността, честността, взаимното уважение, готовността за взаимна помощ.

• През последните години ние сме били винаги в групата на най-слабо развитите и най-бедни страни в Европа. Там ли сме и сега?

• За съжаление да, там сме. Даже има доказателства, че  някои от някогашните ни съседи по изостаналост в Източна и Югоизточна Европа  дръпват по-бързо от нас и  увеличават постепенно социално-икономическата си дистанция пред нас. Това е основание за сериозна тревога за нашето общество. Струва си да се замислим как се развиваме ние в сравнение с нашата съседка Турция през последните 80-100 години! Защо дистанцията между тях и нас расте, но в тяхна полза, въпреки че те не са член на ЕС? Защото не е добре да сме в групата на последните, но е още по-лошо да сме последни между последните.

Такъв катастрофален срив на производството в България и за толкова дълъг период не е имало нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което го допуска, е достойно за съжаление! Никой от нас не може да се гордее, че нашият народ допусна разгрома на икономиката и на обществото ни. А за неговите политици по това време – преценете къде им е мястото. Във всеки случай, не на нови ръководни постове, самовживяващи се в ролята на държавници от европейски или световен ранг.

По груби оценки през последните 30-35 години от българския народ са отнети (откраднати) над 350 млрд. лева, т.е. тригодишния ни БВП, а неподлежащите на количествена оценка загуби и пропуснати ползи, поради разгрома на нашия внушителен за малка страна производствен потенциал, демографското ни ограбване, заедно с духовната деградация, са зашеметяващи.

В това е най-голямото престъпление на така наречения български преход. Това е в основата на растящата неудовлетвореност на народите от страните членки на ЕС. Евроскептицизмът ще расте през следващите години ако не се пристъпи незабавно към радикална модернизация на ЕС!

• Как изглежда  утрешния ден?
• Опитах се да очертая най-общо състоянието ни към момента, с един лек поглед към утрешния ден.Пред нас стоят тежки за решаване проблеми. Колкото и да не е оптимистичен анализа ми, вече сме в 2022 и трябва въпреки всичко да вървим напред. За да се случи това, първо трябва да сменим коренно подхода си към образованието. Да съхраним българските, националните ценности.  Да въведем нови методики и актуализиран подход към преподаване и учене, който да увлича деца и младежи към доказване, нови хоризонти и утрешни практики.

Втората стъпка е създаване на нова и функционална транспортна инфраструктура. Бърз достъп до всяка една точка в региона и държавата. Бързам да спомена, че най-евтин е водният транспорт, който за жалост е почти напълно неизползваем. Трябва да възстановим жп транспорта, тъй като имаме съществуваща готова структура. И на последно място да наблегнем на въздушния транспорт, който е най-скъп, но дава бърз достъп до целия свят.

Бизнесът има нужда от енергийна мощност за развитието си. При наличните работещи ТЕЦ-ове в града, добиваната електроенергията  е достатъчна,  за да може регионът да тръгне напред.

                                      Интервюто взе Стефан ПОПОВ