Освен като директор на Еврорегион „Данубиус Русе – Гюргево“, Лили Ганчева е известна и с широките си познания върху историческите, културните и природни забележителности на съседна Румъния.

Отношението към северната ни съседка е нещо като фамилно призвание за семейството й. Преди години, заедно с покойния си съпруг Румян Ганчев, издават пътеводител за Букурещ - „Букурещ – близък и непознат”, заради което Ганчева е приета за член на Асоциацията на писателите и журналистите в областта на туризма в Румъния. Дъщеря им Мартина, известна като талантлив журналист от ефира на „България Он Еър” и Нова телевизия, а днес заема висок пост в БТА, също има отношение към Румъния и румънския език и го владее академично, тъй като е учила румънска филология в Софийския университет.

Самата Лили Ганчева научава румънски език, докато преди много години работи по проект на Отворено общество и Букурещката столична библиотека „Михай Садовяну”. Наред с другите си задачи полага изпит по румънски език и получава сертификат за използването му. Покрай непрекъснатите си контакти с групи от българи и румънци  „усвоява” и екскурзоводството.

Туристическата зона  на Дунавското дефиле включва най-дългото ждрело в Европа - 135 км. Част от него са

Казаните

Те са дълги около 9 км. На места Дунав се стеснява до 230 м, което затруднява навигацията. Реката граничи с вертикални, скалисти стени. Максималните дълбочини са около 75 м. В сектора на казаните скоростта на водния поток надвишава 5 м / сек. ГОЛЕМИТЕ КАЗАНИ са с дължина около 4 км, попадайки между масивите Чукарул Маре (на румънска територия) и Велики Стръбак /Veliko Strbac/ (на сръбска). Дълбочината на водата достига до 80 м. В основата на варовиковата стена, която огражда казаните, има две кухини: пещерите Гура Пониковей  и Ветерани.                                

 МАЛКИТЕ КАЗАНИ се простират на дължина от около 3,6 км, като са разположени между масивите Малкия чукар /Ciucarul Mic/ (Румъния) и Мали Стърбак /Mali Strbac/ (Сърбия). Тук дълбочината на водата достига до 100 м. ДУНАВСКИТЕ КАЗАНИ И МАСИВИТЕ Ciucarul Mare / Ciucarul Mic са част от природния ПАРК  „ЖЕЛЕЗНИ ВРАТИ”/Porțile de Fier/.

Лицето на Децебал

Близо до залива Мракония, в района на Малките казани на Дунав, може да се види, вкопано в скалата, ЛИЦЕТО НА ДЕЦЕБАЛ. Това и уникално произведение на изкуството с впечатляващи размери: 40,5 м - височина и 25 м - ширина. Скулптурата се конкурира със Статуята на свободата в САЩ - като височина, и със скулптурите на планината Ръшмор - като време за работа в екип.

Това е най-високата каменна скулптура в Европа и шестата най-висока статуя в света! Ако се направи връзка между дължината и височината на статуята, се открива „тайната” на нейното издълбаване, дадена от божественото число φ = 1,618, чрез което се получава „златното сечение” в големите скулптури на света. Направена е от художника Флорин Котарча. Идеята е на румънския бизнесмен Йосиф Константин Драган - страстен историк и траколог, финансирал проекта. Строителството започва през 1994 г. и завършва през 2004 г. Дванадесет души са работили по него. Ето някои физиономични размери на лицето: дължина на очите - 4,3 м, дължина на носа - 7 м, ширина на носа - 4 м. Работило се е  на 2 смени по 6 часа всяка - от 7:30 до 13:30 и от 13:30 до 19:30, в месеците март – октомври, всяка година. За моделиране на скалата е използван повече от тон динамит. Под главата на Децебал има надпис на латински, изкопан в скалата - DECEBAL REX - DRAGAN DONE (“Дечебал Рекс направен от Драган“). Завършен е само на 60%, защото финансистът му умира през 2008 г., а скулптурата остава в същата форма.           

НА ВХОДА НА МАЛКИТЕ КАЗАНИ, на сръбския бряг, може да се види плочата ТАБУЛАТА НА ТРАЯН /Tabula Traiana/, от почти 2000 години, дълга 4 м и висока 1,75 м. Това е паметник, издигнат от противника на цар Децебал, римския император Траян, за да отбележи похода на римските императорски войски към Дакия и победите на Римската империя над Дакийското царство във войната 105-106 г., но също така и завършването на римския военен път на Траян.

В РАЙОНА НА КАЗАНИТЕ като сектор на Дунавското дефиле се намира долината Мракония („скрито място“ или „тъмна вода“), където до 1967 г. е имало стар манастир, наречен Мракония.

Хидроелектрическата централа „Железни врати“

Изграждането на хидроелектрическата централа Железни врати / Portile de Fier/ довежда до „жертвоприношение” на мястото за поклонение. Преливащите води на акумулиращото езеро поглъщат руините на манастира, наречен от местните жители „манастирът под вода Млакония“. Когато нивото на Дунав пада много, кръстовидните руини на старото място могат да се видят с просто око. През 1993 г. е положен основният камък на новата църква. След 1989 г. митрополитът на Олтения предприема инициатива за възстановяването му, така че през 1993 г. е положен основният камък на новата църква, а през 1995 г. това селище е възстановено - работите са завършени през 1999 г. - 2000 г.  Църквата, която се намира сега там,  е посветена на „Светите Архангели Михаил и Гавраил“ и „Света Троица“. От старата църква са запазени само царските врати и свещ, които се намират в енорийския музей от Еселница. Достъпът до манастира е при статуята на Децебал, на 15 км западно от гр.Оршова.

Музеят на хидроцентралата „Железни врати“

е открит през 1976 г., четири години след откриването на хидроенергията и навигационната система на „Железни врати I“  - 16 май 1972 г. Освен като историко-археологически експонат, Музеят на водноелектрическата централа „Железни врати“ разполага и с експозиция „Етнография и народно изкуство”. Тя съдържа народни носии, турски интериор с предмети от остров Ада Калех. Интерес представлява и експозицията „Естествени науки” - проломът Железни врати се счита за геоложки музей на открито. Забележителни са скалите, типични за района на Железните врати. Поради богатството на орнитофауната, течението на Дунав в района на Железните врати е обявен за обект на Натура 2000. В турбинната зала могат да се видят 6 турбини Kaplan, с инсталирана мощност от 194,5 MW, всяка с тегло  3680 тона.

Хидроелектрическата централа "Железни врати I" е най-голямата в Румъния. Това е една от най-големите хидротехнически конструкции в Европа и най-голямата на река Дунав.

Автор: Лили ГАНЧЕВА