Винарството – домашното приготвяне на вино – е чисто мъжка работа, повелява традицията, записана в Етнографския очерк за Бяла. Във винарството според предците ни се изисква не само подходящи за вино сортове грозде, но и опит и добра подготовка.

Предназначеното за вино грозде се откарва в стопанския двор с постав. Тук се изцежда сока му, като гроздето се тъпче с крака. Един от мъжете си измива добре краката и влиза в постава, като започва да гази гроздето. Зърната се пукат и сокът, който се казва шира, изтича през отвора на съда и се събира в чибур – дървен съд във вид на конус с широката част надолу. Около него се трупат децата и с кратунка бързат да опитат сладката шира. От чибура тя се пренася с котли и се налива в бъчвата (батлака). След известно време започва ферментацията – т.е. виното започва да кипи. По това време то има сладко-резлив вкус и се нарича болно. Когато прекипи, то е готово за консумация. Приготвено по този начин, виното се нарича самоток.

Друг начин на производство е тъй нареченото заджибрено вино. Чепките и останалите след изцеждането люспи от зърната представляват джибрите и се слагат в каца. Върху джибрите се налива ширата и се изчаква да прекипи, след което виното се източва и прибира. Самотокът е по-леко и пивко вино, а зажибреното – по-тежко и силно.

След като виното се източи, от джибрите се вари хубава джиброва ракия в специални ракиени казани.