Чистият четвъртък, или Велики четвъртък, е най-важният ден от Страстната седмица.

Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък. 

В началото на вечерята Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение. Още преди това Той е изпратил в Йерусалим апостолите Петър и Йоан, които приготвят пасхална трапеза с незаквасен хляб и вино. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Смъртната присъда е потвърдена от прокуратора на римската провинция Юдея Пилат Понтийски, който от страх да не предизвика бунт не смее да я отмени, но публично си измива ръцете като знак, че не е виновен за решението да бъде осъден на смърт невинен. 

На този ден хиляди миряни посещават Тържествената литургия, за да почувстват благодатта на изцелението от душевни и телесни недъзи.

Вярващите, спазвали великденския пост, се причестяват именно на Велики четвъртък. 

Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък – преди изгрев, или на Велика събота.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение.