Върховният касационен съд (ВКС) потвърди решението на СГС, с което е отхвърлена молбата за вписване на партията „Няма такава държава“ в публичния регистър на политическите партии.

 

С Решение № 1/21.01.2020 г., постановено по т. дело № 33/2020 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвърждава решението на Софийския градски съд (СГС) от 6 декември 2019 г. по ф. д. № 60/2019 г. Решението не подлежи на обжалване, съобщиха от пресофиса на ВКС.

 

Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на председателя на политическата партия „Няма такава държава“ и по протест на Софийската градска прокуратура (СГП) срещу решението на СГС, с което е отхвърлена молбата за вписване на партията в публичния регистър на политическите партии. Отказът е мотивиран с нарушаване на забраната по чл. 5, ал. 1, пр. 1

от Закона за политическите партии („политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България“). Прието е, че символът на партията по начина на словесното му описание в Устава ú – „отворена човешка длан в син цвят, в която са интегрирани цветовете бяло, зелено, червено“, допълнително изяснен с негово графично

изображение, не опровергава породеното от вида му съмнение, че е използвано националното знаме.

 

Тричленният състав на ВКС приема, че касационната жалба и подаденият от СГП протест са неоснователни. Основният спорен въпрос, поставен за разглеждане в касационното производство, е дали със символа на новоучредената партия е осъществен съставът на нарушението по чл. 5, ал. 1, пр. 1 от Закона за политическите партии (ЗПП).

 

Съдебният състав на ВКС изцяло споделя съображенията на СГС, с които е аргументиран отказът за регистрация.

В мотивите се посочва, че в чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (ЗДПНЗРБ) са определени елементите на националното знаме.

 

Описанието е допълнително детайлизирано в Приложение № 2 към закона. Според съдебния състав на ВКС съпоставени описаните в закона и в приложението елементи на българското национално знаме с установеното в хода на делото съдържание на символа на новоучредената партия дават основание да се приеме, че изводът на регистърния съд за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 1 пр. 1 от ЗПП е законосъобразен и в съгласие с доказателствения материал по делото.

 

Върховните съдии сочат, че в последователната и непротиворечива до момента практика на ВКС, свързана с приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗПП и изразена и в посоченото в обжалвания съдебен акт решение по т. д. № 700/2016 г. на І т. о. на ВКС, е възприето разрешението, че самото формално използване на съществените елементи и цветове на националния герб и знаме, в комбинация, която обуславя значително сходство с тях, също съставлява нарушение на чл. 5, ал. 1, пр. 1 от ЗПП. „С тази практика, безусловно споделяща се от настоящия съдебен състав, СГС се е съобразил, като е приел, че за нарушаване на забраната на чл. 5, ал. 1, пр. 1 ЗПП е достатъчно внушението на използвания символ да е силно, а не символът да е напълно идентичен със знамето“, пишат върховните съдии.

 

Според тях наличието на формирана практика на ВКС по приложението на конкретната визирана разпоредба от ЗПП, която е

надлежно оповестена в сайта на съда значително преди предприетото учредяване на политическа партия „Няма такава държава“, по отношение на която нито касаторът, нито представителят на Върховната касационна прокуратура (ВКП) доказват да съществува обществена и правна необходимост от изоставянето ú, респективно от нейното осъвременяване, изключва да е основателно твърдяното в жалбата и в протеста противоречие, което поради създадена непредвидимост на съдилищата да нарушава върховенството на закона и обусловения от него принцип на равенство на политическите субекти.

С оглед въведения от касатора и от представителя на ВКП довод за регистрация на други политически субекти, в чиито символи се съдържат елементи на националното знаме, съдебният състав на ВКС изцяло споделя изразеното в обжалвания съдебен акт разбиране, че евентуалната незаконосъобразна регистрация на друга политическа партия (партии), която е допусната от регистърен съд в нарушение на чл. 5, ал. 1 от ЗПП, не може да е основание за възприемането ú като приложима съдебна практика, която по съображения, черпени от принципа за равенство на политическите субекти, да бъде продължена и чрез обжалвания съдебен акт. „Визираният в касационната жалба и протеста принцип, както законосъобразно е счел СГС, изисква равно прилагане на закона по отношение на всички правни субекти, а не равното му неприлагане по отношение на същите“, категорични са върховните съдии.